10 мая 2020 г., 09:55

Времето е ненужно бижу

849 0 0

Времето е просто Юпитеров пръстен -

космическа роса по петите на звездите,

луна в разрошен полет,

изгубено слънце в тревата на спомена.

Няма къде да се приземя,

а и всъщност не искам.

Стрелките ми отдавна кървят

в затворен кръг.

Вечен часовник съм.

 

Времето е просто изгубена обица,

когато последните капки роса

се отъркват по студените ти пети,

а ти все още не си отръскала

сънната заблуда

от разрошените си коси...

Къде отиваш, при кого?

Там отдавна няма никой...

Мимолетна сянка, крехък плод,

поел в себе си цялата горчивост

на още един несбъднат живот.

Никой никому не е нужен -

закови стрелките на стария часовник.

Времето е просто изгубена обица...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Marielli De Sing Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...