10 мая 2020 г., 09:55

Времето е ненужно бижу

850 0 0

Времето е просто Юпитеров пръстен -

космическа роса по петите на звездите,

луна в разрошен полет,

изгубено слънце в тревата на спомена.

Няма къде да се приземя,

а и всъщност не искам.

Стрелките ми отдавна кървят

в затворен кръг.

Вечен часовник съм.

 

Времето е просто изгубена обица,

когато последните капки роса

се отъркват по студените ти пети,

а ти все още не си отръскала

сънната заблуда

от разрошените си коси...

Къде отиваш, при кого?

Там отдавна няма никой...

Мимолетна сянка, крехък плод,

поел в себе си цялата горчивост

на още един несбъднат живот.

Никой никому не е нужен -

закови стрелките на стария часовник.

Времето е просто изгубена обица...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Marielli De Sing Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...