Времето е спряло
Вече не работя,
будилник не звъни.
Сутрин не посрещам
първите лъчи.
Времето е спряло,
някак не върви.
А животът продължава,
неусетно си лети.
Розата цъфти…
но после прецъфтява.
На нея аз приличам
животът отминава.
Времето е спряло,
листенцата събирам.
Къде сега в живота
радост да намирам.
Навън сега е лято,
слънцето пече.
Поточе ромонливо
някъде тече…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лилия Нейкова Все права защищены
