10 авг. 2014 г., 19:08  

Времето е спряло 

  Поэзия
544 0 1

Вече не работя,

будилник не звъни.

Сутрин не посрещам

първите лъчи.

 

Времето е спряло,

някак не върви.

А животът продължава,

неусетно си лети.

 

Розата цъфти…

но после прецъфтява.

На нея аз приличам

животът отминава.

 

Времето е спряло,

листенцата събирам.

Къде сега в живота

радост да намирам.

 

Навън сега е лято,

слънцето пече.

Поточе ромонливо

някъде тече…

 

 

 

 

 

 

© Лилия Нейкова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • а уж пак е пролет и пак е зелено наоколо
    и стъпките чувам
    на живота край мене изплъзващ се...

    Лилия... прегръщам те..
Предложения
: ??:??