Вече не работя,
будилник не звъни.
Сутрин не посрещам
първите лъчи.
Времето е спряло,
някак не върви.
А животът продължава,
неусетно си лети.
Розата цъфти…
но после прецъфтява.
На нея аз приличам
животът отминава.
Времето е спряло,
листенцата събирам.
Къде сега в живота
радост да намирам.
Навън сега е лято,
слънцето пече.
Поточе ромонливо
някъде тече…
© Лилия Нейкова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
