28 июл. 2006 г., 13:05

Времето минава...

2.3K 0 6
Да можех да видя какво да очаквам,
да можех за миг натам да полетя,
дали пак щях да се оплаквам
от своята съдба?

Човека чувства се нещастен,
проблемите му са безброй,
но не разбира, че е пратен
за щастие и той!

Той мисли, времето минава...
Той плаче, времето лети...
Усмихне се - но ей го - остарял е
за сбъдване на своите мечти!

Знам, многословна съм,
макар да исках само
две думи да ви кажа аз:
Родил си се - това е щастие голямо!
Усмихни се - сега е твоя час!
Животът трябва да се изживее,
каквото и да коства той,
защото отминава си без време,
а кой ще те оплаква? Кой?
Дали ще плачеш или не -
все тая...
Плачи и болката излей,
а после просто продължавай -
в живота чувствай се Човек!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диляна Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....