28.07.2006 г., 13:05 ч.

Времето минава... 

  Поезия
1985 0 6
Да можех да видя какво да очаквам,
да можех за миг натам да полетя,
дали пак щях да се оплаквам
от своята съдба?

Човека чувства се нещастен,
проблемите му са безброй,
но не разбира, че е пратен
за щастие и той!

Той мисли, времето минава...
Той плаче, времето лети...
Усмихне се - но ей го - остарял е
за сбъдване на своите мечти!

Знам, многословна съм,
макар да исках само
две думи да ви кажа аз:
Родил си се - това е щастие голямо!
Усмихни се - сега е твоя час!
Животът трябва да се изживее,
каквото и да коства той,
защото отминава си без време,
а кой ще те оплаква? Кой?
Дали ще плачеш или не -
все тая...
Плачи и болката излей,
а после просто продължавай -
в живота чувствай се Човек!!!

© Диляна Василева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??