Времето минава...
да можех за миг натам да полетя,
дали пак щях да се оплаквам
от своята съдба?
Човека чувства се нещастен,
проблемите му са безброй,
но не разбира, че е пратен
за щастие и той!
Той мисли, времето минава...
Той плаче, времето лети...
Усмихне се - но ей го - остарял е
за сбъдване на своите мечти!
Знам, многословна съм,
макар да исках само
две думи да ви кажа аз:
Родил си се - това е щастие голямо!
Усмихни се - сега е твоя час!
Животът трябва да се изживее,
каквото и да коства той,
защото отминава си без време,
а кой ще те оплаква? Кой?
Дали ще плачеш или не -
все тая...
Плачи и болката излей,
а после просто продължавай -
в живота чувствай се Човек!!!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Диляна Василева Todos los derechos reservados
Поздрав!