Времето само ще си покаже...
Промених живота си многократно...
само и само да свикна с мисълта, че теб те няма.
Но заминаването ти за мен остана непонятно.
Отвори се в душата зеещата рана...
Сега нямам право аз да плача,
но как се спират сълзите, които аз не контролирам?
Вижда ме единстевено здрача,
и болките, чувствата и мислите си не мога да спирам...
Имам право да те мразя,
но как, като аз още те обичам?
Имам право за спомените наши да забравя,
но как, като не мога дори да дишам?
Няма смисъл да мисля,
все повече ме боли и се обърквам.
Някак трябва душата си от всичко да пречистя,
но все някъде в нещо бъркам...
Дали ще спра да мисля за теб,
само времето може да покаже.
Дали ще се стопи в душата ми този лед,
само сърцето ми може да докаже...
само и само да свикна с мисълта, че теб те няма.
Но заминаването ти за мен остана непонятно.
Отвори се в душата зеещата рана...
Сега нямам право аз да плача,
но как се спират сълзите, които аз не контролирам?
Вижда ме единстевено здрача,
и болките, чувствата и мислите си не мога да спирам...
Имам право да те мразя,
но как, като аз още те обичам?
Имам право за спомените наши да забравя,
но как, като не мога дори да дишам?
Няма смисъл да мисля,
все повече ме боли и се обърквам.
Някак трябва душата си от всичко да пречистя,
но все някъде в нещо бъркам...
Дали ще спра да мисля за теб,
само времето може да покаже.
Дали ще се стопи в душата ми този лед,
само сърцето ми може да докаже...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Александра Матеева Все права защищены
