Jun 3, 2006, 5:02 PM

Времето само ще си покаже...

  Poetry
1.2K 0 4
Промених живота си многократно...
само и само да свикна с мисълта, че теб те няма.
Но заминаването ти за мен остана непонятно.
Отвори се в душата зеещата рана...
Сега нямам право аз да плача,
но как се спират сълзите, които аз не контролирам?
Вижда ме единстевено здрача,
и болките, чувствата и мислите си не мога да спирам...
Имам право да те мразя,
но как, като аз още те обичам?
Имам право за спомените наши да забравя,
но как, като не мога дори да дишам?
Няма смисъл да мисля,
все повече ме боли и се обърквам.
Някак трябва душата си от всичко да пречистя,
но все някъде в нещо бъркам...
Дали ще спра да мисля за теб,
само времето може да покаже.
Дали ще се стопи в душата ми този лед,
само сърцето ми може да докаже...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александра Матеева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...