20 авг. 2011 г., 15:55

Времето в ръцете ми изтича...

2.3K 0 39


Времето в ръцете ми изтича

като пясък на самотен бряг.

Нищо, че лудува в мен момиче -

впрегнати, годините са в бяг

и не могат да се спрат. С крилете

на финала ми ще полетят...


Някъде далече ще засветя

в тишината на безбрежен свят.


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вилдан Сефер Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • И тъгата е спътник наш...Но и това отминава. Поздрави, феерична!
  • Поздравления!
  • Красиво
    Дали пък звездите на небето не са пламтящи души, напуснали тленните ни тела ?
  • Ти си поетеса, при това много добра, с множество фенове. Мисля, че е крайно време да издадеш и на книжен носител нещичко. Аз бих си купила.
  • Хубаво е!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...