Времето в ръцете ми изтича...

Поезия » Философска

2.3K 0 39

Времето в ръцете ми изтича

като пясък на самотен бряг.

Нищо, че лудува в мен момиче -

впрегнати, годините са в бяг

и не могат да се спрат. С крилете

на финала ми ще полетят...

Някъде далече ще засветя

в тишината на безбрежен свят.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Индиана (Криси)

И тъгата е спътник наш...Но и това отминава. Поздрави, феерична!

2011-11-06T18:04:08+02:00
augenauf (Джанер Емин)

Поздравления!

2011-09-11T12:37:18+03:00
petkonpet (Петър Петров)

Красиво
Дали пък звездите на небето не са пламтящи души, напуснали тленните ни тела ?

2011-09-02T21:10:51+03:00
NikitaYan (Анин)

Ти си поетеса, при това много добра, с множество фенове. Мисля, че е крайно време да издадеш и на книжен носител нещичко. Аз бих си купила.

2011-08-28T17:24:57+03:00
ico10 (Христо Стефанов)

Хубаво е!

2011-08-28T09:55:34+03:00