Времето в ръцете ми изтича
като пясък на самотен бряг.
Нищо, че лудува в мен момиче -
впрегнати, годините са в бяг
и не могат да се спрат. С крилете
на финала ми ще полетят...
Някъде далече ще засветя
в тишината на безбрежен свят.
© Вилдан Сефер Всички права запазени