13 февр. 2009 г., 10:38

Все едно, щом е мечта...

766 0 7

Трохичка след трохичка, животът отминава...

Коричка след коричка, духът смел остава...

Мечта след мечта, най-верният  приятел...

Заради мене се гмурва в мрачината...

Изплува и се оглежда в светлината...

На земята всичкия кураж събира...

Все едно къде, все едно как застива...

С криле и истинско озарение е...

На душата ми дар е, все едно какъв е...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариола Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви - приятели сте и имате, и мен!
  • За втори път го пиша, но по-хубаво определение на приятелите не съм срещал:
    "Приятелите са ангели, които ни помагат да се изправим на крака тогава, когато крилата не помнят как да полетят!"
    късметче от кафе

    Много красив стих си написала!!!
    Поздравления!!!
  • Приятелите. Те са за това-
    да ни светло в тъмните ни помисли.
    И просто да ни подадат ръка
    когато сме сами или безпомощни...

    Поздрав и прегръдка!
  • Поздрав за позитивизма в поезията ти!
    Прегръдка!
  • Приятел е! Сърдечни поздрави, Мариола!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...