Все някой някога
Крачиш по орисана пътека
в надежда за желаното пресичане
и без значение е в кой си век,
когато прозвучи „Обичам те!“
Много често тя е камениста
и завоите се пазят от змии.
Опазиш ли съвестта си чиста,
ще дишаш не в калта, а сред орли.
Всяко нещо има си цена,
която ще платиш! – помни го ти.
Ще потънеш в гробна тъмнина,
без да носиш власт, тухли и пари.
Но за това ти не съжалявай,
че си отиде, както се бе появил.
Пред което си след теб оставил
все някой някога ще помълчи.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Вили Тодоров Все права защищены
