ВТ (Вили Тодоров)
620 2657
26.11.2017 г., 20:09 ч.

Все някой някога 

  Поезия » Друга
291 0 2

 

Крачиш по орисана пътека

в надежда за желаното пресичане

и без значение е в кой си век,

когато прозвучи „Обичам те!“

 

Много често тя е камениста

и завоите се пазят от змии.

Опазиш ли съвестта си чиста,

ще дишаш не в калта, а сред орли.

 

Всяко нещо има си цена,

която ще платиш! – помни го ти.

Ще потънеш в гробна тъмнина,

без да носиш власт, тухли и пари.

 

Но за това ти не съжалявай,

че си отиде, както се бе появил.

Пред което си след теб оставил

все някой някога ще помълчи.

 

© Вили Тодоров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??