Все някой някога
Крачиш по орисана пътека
в надежда за желаното пресичане
и без значение е в кой си век,
когато прозвучи „Обичам те!“
Много често тя е камениста
и завоите се пазят от змии.
Опазиш ли съвестта си чиста,
ще дишаш не в калта, а сред орли.
Всяко нещо има си цена,
която ще платиш! – помни го ти.
Ще потънеш в гробна тъмнина,
без да носиш власт, тухли и пари.
Но за това ти не съжалявай,
че си отиде, както се бе появил.
Пред което си след теб оставил
все някой някога ще помълчи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вили Тодоров Всички права запазени
