Уморих се да имам надежда,
но едвали да пиша ще спра.
Все по-често главата си свеждам
и жадувам за дума добра.
Пред земята сме всичките равни,
а пред Бога сме грешни, уви.
Прах са земните пътища славни,
суета е живота дори.
Но какво пък - в земята загледан
по-спокойно ще крача напред.
Днес добре е да бъдеш последен;
тъй по-лесно ще бъдеш поет.
© Лъчезар Лазаров Все права защищены