Уморих се да имам надежда,
но едвали да пиша ще спра.
Все по-често главата си свеждам
и жадувам за дума добра.
Пред земята сме всичките равни,
а пред Бога сме грешни, уви.
Прах са земните пътища славни,
суета е живота дори.
Но какво пък - в земята загледан
по-спокойно ще крача напред.
Днес добре е да бъдеш последен;
тъй по-лесно ще бъдеш поет.
© Лъчезар Лазаров All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
