26.09.2019 г., 7:35 ч.  

Все още 

  Поезия » Философска
764 2 3

Уморих се да имам надежда, 

но едвали да пиша ще спра.

Все по-често главата си свеждам

и жадувам за дума добра.

 

Пред земята сме всичките равни,

а пред Бога сме грешни, уви.

Прах са земните пътища славни,

суета е живота дори.

 

Но какво пък - в земята загледан

по-спокойно ще крача напред.

Днес добре е да бъдеш последен;

тъй по-лесно ще бъдеш поет. 

© Лъчезар Лазаров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??