13 февр. 2019 г., 19:24  

Все още ходя с вятърът в косите...

1.6K 13 12

От всички улички, най-тихата намерих

и тръгнах боса в слънчевия ден,

от полъха на вятър потреперих

а той, щуракът, хукна подир мен!

 

Разроши ме и леко се усмихна,

попита ме, защо вървя сама,

а после във косите ми притихна,

превърна се в прозрачна тишина!

 

Все още ходя с вятърът в косите

и чувствам, че така ми е добре!

Различна съм на хората в очите –

досущ като пораснало хлапе!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Руми Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прекрасна Иржи, благодаря ти за пожеланията и за усмивките които задължително се появяват след като прочета твой коментар!
  • Аз се чудех защо имаш такава разкошна коса,Руми,а то...вятърът бил в нея.....Тогава нека винаги да духа тоя вятър,щом те кара да мечтаеш!А аз се размечтах от стиха ти!!
  • Мария, Доче, благодаря ви, мили момичета! Спокойна да е вечерта ви!
  • Толкова много влюбени емоции и слънчеви усмивки!!! Бъди щастлива, Руми!
  • Почувствах цялата свежест и красота на стихотворението ти мила, Руми! Оценявам го много по- високо от пет звезди!
    "Все още ходя с вятърът в косите
    и чувствам, че така ми е добре!
    Различна съм на хората в очите –
    досущ като пораснало хлапе!"
    Благодаря за удоволствието да преживея творбата ти!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...