От всички улички, най-тихата намерих
и тръгнах боса в слънчевия ден,
от полъха на вятър потреперих
а той, щуракът, хукна подир мен!
Разроши ме и леко се усмихна,
попита ме, защо вървя сама,
а после във косите ми притихна,
превърна се в прозрачна тишина!
Все още ходя с вятърът в косите
и чувствам, че така ми е добре!
Различна съм на хората в очите –
досущ като пораснало хлапе!
© Руми All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
