От всички улички, най-тихата намерих
и тръгнах боса в слънчевия ден,
от полъха на вятър потреперих
а той, щуракът, хукна подир мен!
Разроши ме и леко се усмихна,
попита ме, защо вървя сама,
а после във косите ми притихна,
превърна се в прозрачна тишина!
Все още ходя с вятърът в косите
и чувствам, че така ми е добре!
Различна съм на хората в очите –
досущ като пораснало хлапе!