living0things (Милена Василева)
27 13
9 окт. 2018 г., 12:02

Все още има капчици от лятото 

  Поэзия
730 1 1

Аз съм влюбена в тихата нощ
дето само щурците говорят в полето
дето всяко лято живее във нас,
като мечта за едно дремещо щастие.
И не е тъжно точно това
че след годините всичко променя се,
тъжно е, .. че "логично" далеч
ми говориш за природни закони.
Тъжно е дето разказваш за мен
че така е просто всичко естествено
като логика в един евтин роман
и от нас не остава песъчинки в морето. 
А пък аз съм влюбена в тихата нощ,
дето само щурците говорят с дърветата
и не мисля за грях и за вина,
защото знам, обичта се носи във себе си. 

© Милена Василева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много е труден баланса между разум и чувство... и на двете са фини нишките и е трудно да види човек къде се срещат и колко надълбоко се свързват... Когато теглилката се накланя в полза на едното, бавно настъпва хаоса на съмненията...

    Поздрави за стихотворението!
Предложения
: ??:??