Все още има капчици от лятото
Аз съм влюбена в тихата нощ
дето само щурците говорят в полето
дето всяко лято живее във нас,
като мечта за едно дремещо щастие.
И не е тъжно точно това
че след годините всичко променя се,
тъжно е, .. че "логично" далеч
ми говориш за природни закони.
Тъжно е дето разказваш за мен
че така е просто всичко естествено
като логика в един евтин роман
и от нас не остава песъчинки в морето.
А пък аз съм влюбена в тихата нощ,
дето само щурците говорят с дърветата
и не мисля за грях и за вина,
защото знам, обичта се носи във себе си.
© Милена Василева All rights reserved.
