Все още има капчици от лятото

9.10.2018 г., 12:02 ч.

Поезия

729 1 1

Аз съм влюбена в тихата нощ
дето само щурците говорят в полето
дето всяко лято живее във нас,
като мечта за едно дремещо щастие.
И не е тъжно точно това
че след годините всичко променя се,
тъжно е, .. че "логично" далеч
ми говориш за природни закони.
Тъжно е дето разказваш за мен
че така е просто всичко естествено
като логика в един евтин роман
и от нас не остава песъчинки в морето.
А пък аз съм влюбена в тихата нощ,
дето само щурците говорят с дърветата
и не мисля за грях и за вина,
защото знам, обичта се носи във себе си.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Burns

2018-10-09T18:20:17+03:00

Много е труден баланса между разум и чувство... и на двете са фини нишките и е трудно да види човек къде се срещат и колко надълбоко се свързват... Когато теглилката се накланя в полза на едното, бавно настъпва хаоса на съмненията...

Поздрави за стихотворението!