Все още себе си
Все още приличам на нея -
това ми е непонятно!
Словата ми - крайно прибързани,
сърцето ми - необятно.
Все още приличам на нея -
нетърпелива и вулканична.
Нищо общо с образа, който
се опитвам сега да изсичам.
Все още приличам на нея -
яростна, дори неприлична.
С глава стените разбивам,
не мога да съм безразлична.
Все още приличам на нея,
очите ми са огньове жарещи!
Ще можеш да се опазиш само,
пристъпиш ли нестинарено.
Все още приличам на нея -
девойката в огледалото!
Позавехнала е със времето,
но сърцето й още е цялото.
Все още съм себе си, вярвайте,
макар и в капана на дните
да бягам от своите истини
и чужди маски да си окичвам.
Слава Богу, приличам на нея -
невъздържана и магнетична!
И ще я нося завинаги в себе си -
само тя, само тя ми е истинска.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Калина Игнатова Все права защищены
