9 окт. 2009 г., 10:13

Все още те помня такава...

994 0 7

 

 

 

 

Все още те помня такава -
безсъние лудо в съня ми,
осъдена на теб да се дава
дълбоката обич в гръдта ми.

Все още те помня засмяна -
грейнала в мойте ръце -
влюбена, вярна и пряма -
с нежно и светло лице.

Все още те помня дълбоко
и навярно ще помня вовеки
как бях прободен жестоко,
как ни сцепиха тъмни пътеки.

Все още те помня такава -
до полуда влюбена в мен,
без тези стени от забрава,
зазидали моя сив ден.

Все още те помня такава...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александър Тодоров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • В крайна сметка от цялата сивота на това, което идва след сляпото щастие, най-сладкото, което остава, е споменът и него сами можем да си го нагласяме, дали да е хубав или лош, дали да ни радва и стопля нататък в живота ни или да ни спъва на всяка крачка и да ни задавя на всяка хапка...
  • Помни я такава...!Харесах!
  • Харесва ми.
  • Хубаво стихотворение, но това "сцепиха" малко ме спъна!
    Поздрави!
  • Запомни я такава!И се радвай, че си я срещнал,че си я познавал, но не очаквай да я забравиш - за тази болест лек аз знам, че няма!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...