Rumipan (Руми Пан)
13

30 мая 2009 г., 23:16

Все пак и ний сме хора!

Поэзия

821 0 1

Мрак, тъга - остатъци в нощта,

така се чувствам в тоз час на вечерта.

Да имах сили, всичко бих променила,

да премахна тази рутина гнила.

Душата ми плаче и иска покой,

къде да го търся и кой ще помогне, кой?

Опити всякакви и никаква светлина,

всичко е смразяваща рутина.

И да се оплаквам... това е живота

за един гаден - за други охота,

но жадувам за някаква отмора,

все пак и ний сме хора...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поэзия 4.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬