Все пак и ний сме хора!
830
0
1
Мрак, тъга - остатъци в нощта,
така се чувствам в тоз час на вечерта.
Да имах сили, всичко бих променила,
да премахна тази рутина гнила.
Душата ми плаче и иска покой,
къде да го търся и кой ще помогне, кой?
Опити всякакви и никаква светлина,
всичко е смразяваща рутина.
И да се оплаквам... това е живота
за един гаден - за други охота,
но жадувам за някаква отмора,
все пак и ний сме хора...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Руми Пан Все права защищены
