30 may 2009, 23:16

Все пак и ний сме хора! 

  Poesía
529 0 1

Мрак, тъга - остатъци в нощта,

така се чувствам в тоз час на вечерта.

Да имах сили, всичко бих променила,

да премахна тази рутина гнила.

 

Душата ми плаче и иска покой,

къде да го търся и кой ще помогне, кой?

Опити всякакви и никаква светлина,

всичко е смразяваща рутина.

 

И да се оплаквам... това е живота

за един гаден - за други охота,

но жадувам за някаква отмора,

все пак и ний сме хора...

© Руми Пан Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Разбирам те!
    Но ти си свиркай!
    И по-често вземай по една голяма лъжица от "майната му"!
Propuestas
: ??:??