Все пак и ний сме хора!
822
0
1
Мрак, тъга - остатъци в нощта,
така се чувствам в тоз час на вечерта.
Да имах сили, всичко бих променила,
да премахна тази рутина гнила.
Душата ми плаче и иска покой,
къде да го търся и кой ще помогне, кой?
Опити всякакви и никаква светлина,
всичко е смразяваща рутина.
И да се оплаквам... това е живота
за един гаден - за други охота,
но жадувам за някаква отмора,
все пак и ний сме хора...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Руми Пан Todos los derechos reservados
