Все пак и ний сме хора!

Poetry

819 0 1

Мрак, тъга - остатъци в нощта,

така се чувствам в тоз час на вечерта.

Да имах сили, всичко бих променила,

да премахна тази рутина гнила.

Душата ми плаче и иска покой,

къде да го търся и кой ще помогне, кой?

Опити всякакви и никаква светлина,

всичко е смразяваща рутина.

И да се оплаквам... това е живота

за един гаден - за други охота,

но жадувам за някаква отмора,

все пак и ний сме хора...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

petinka67 (Петя Кръстева)

Разбирам те!
Но ти си свиркай!
И по-често вземай по една голяма лъжица от "майната му"!

2009-05-31T09:08:20+03:00

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0