Все по-далеч
Все по-далеч от спомена за мечтата,
от думите, от дъжда, от дъгата...
Все по-близо до разума,
до студа, до тишината...
Но побиват ме тръпки,
щом се сетя за тези ръце.
И тайно, с мънички стъпки,
бяга към него мойто сърце.
Все по-далеч от диалога,
от мелодиите захарни, от лудостта.
Все опитвам, но не мога
обстоятелства и време да стопя.
Разбъркват се парчетата
от пъзела, в който съм силна.
И тази слабост, проклетата,
целува ме с твоята страст...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Катя Все права защищены
