23.11.2008 г., 14:18 ч.

Все по-далеч 

  Поезия
545 0 3

Все по-далеч от спомена за мечтата,
от думите, от дъжда, от дъгата...
Все по-близо до разума,
до студа, до тишината...

 

Но побиват ме тръпки,
щом се сетя за тези ръце.
И тайно, с мънички стъпки,
бяга към него мойто сърце.

 

Все по-далеч от диалога,
от мелодиите захарни, от лудостта.
Все опитвам, но не мога
обстоятелства и време да стопя.

 

Разбъркват се парчетата
от пъзела, в който съм силна.
И тази слабост, проклетата,
целува ме с твоята страст...

© Катя Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??