Ти си просто средство към всичко онова.
Всичко онова, което си спомням, което тая.
Нещата, за които си мисля нощем.
Нещата, за които тъжа.
Нямаш роля в живота ми,
поне не и ключова...

Ти си просто поредният второстепенен.
Счупен рицар може би. Предмет, или?
Себичен, егоцентричен, обичаш само себе си.
Приемаш всичко твърде лично.
Нарцисизъм описва най-точно личността ти.

Е, аз съм същата. Как тогава да те спася?
Съединението няма да е за добро -

по-скоро би било взривоопасно.
Разбираш ме, нали?

Посягаш пак към мен.
Но сърце не ти дава да ме откъснеш.
Момент! Сърце?
Нима все пак имаш чувства?
Нима имаш мечти?
Всички те добре прикрити, дълбоко скътани...

Е, аз съм същата. Да опитаме да се спасим?
Контрол. Нямам сила да те спра.
Всъщност нямам и желание. Ти как си?
Сърце имаш ли? А душа искаш ли?