2 мая 2009 г., 08:08

Всеки ден от живота...

1.1K 0 18

 

Всеки миг е поредно изкачване

към върха в планината „Живот".

Всеки ден живеем, очакваме

ново начало и после - възход.

 

Всеки ден се борим да извоюваме

късчета щастие, любов, топлина.

Все по-далеч с надежда отплуваме

да намерим лъча светлина.

 

Всеки ден откриваме истини

и заравяме чувства в пръстта;

издигаме идеали измислени

и потъпкваме други в калта.

 

Всеки ден в тълпата безлична -

еднакви до болка и сиви души -

търсим начин да бъдем различни;

дъги построяваме, мостове рушим.

 

Всеки ден напук оцеляваме,

впили в живота свойте мечти.

През сълзи страха побеждаваме,

за да бъдем и утре и бъдем добри...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анахид Чальовска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Борбата е в нас и ние сме в нея...
    неравна, жестока, понякога в кръв,
    в пореден ответ за вярата пея...
    Животът за нас е най-висшата стръв!

    /ще го продължа - вдъхнови ме/
    Усмивки!

  • Толкова съм съгласна с написаното, че няма накъде повече!Браво!
  • Труден,но смислен всеки твой ден! Всичките истини в поезия! Прекланям се пред усилието ти - творческо и човешко - да опазиш доброто!
  • и все търсим стръмните пътеки, които водят нагоре...
    прекрасно поетично прозрение и много позитивно, мила Анахид.
  • Да!!!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...