Всеки миг е поредно изкачване
към върха в планината „Живот".
Всеки ден живеем, очакваме
ново начало и после - възход.
Всеки ден се борим да извоюваме
късчета щастие, любов, топлина.
Все по-далеч с надежда отплуваме
да намерим лъча светлина.
Всеки ден откриваме истини
и заравяме чувства в пръстта;
издигаме идеали измислени
и потъпкваме други в калта.
Всеки ден в тълпата безлична -
еднакви до болка и сиви души -
търсим начин да бъдем различни;
дъги построяваме, мостове рушим.
Всеки ден напук оцеляваме,
впили в живота свойте мечти.
През сълзи страха побеждаваме,
за да бъдем и утре и бъдем добри...
© Анахид Чальовска Все права защищены
неравна, жестока, понякога в кръв,
в пореден ответ за вярата пея...
Животът за нас е най-висшата стръв!
/ще го продължа - вдъхнови ме/
Усмивки!