Всеки иска да преплита моя шал
Светът ми – шал, плетен от опита,
от годините, че и от грешките,
напоследък все се разплита,
от молците наяден във дрешника.
Плетен – преплитан, разплитан,
обръщан нееднозначно,
изсивя, избледняха конците,
изтъня и някак се смачка.
Дните ми - пъстри ширити,
все бързам сама да вшия,
да раснат в тях буйно тревите,
да тръска кон огнена грива.
Искам все да разсипвам мъниста,
в смях да изтръсквам росата,
в тревата уханно лъчиста
паяк да сплита косата ми.
Все се мъча да плета и преплитам
своя шал, тъй както си искам.
А сълзят и мъждят ми очите,
стари болки духа ми притискат.
И в ужас усещам как чужди
мерят шала ми – да го разплитат.
Търсят опъкото - без нужда,
вадят кройки, дърпат конците.
Не мога плетката жива
да гледам как други преплитат -
как вшиват чужди мотиви
и шарки, без да ме питат.
Моят шал – той ми е всичко –
плела съм го от години.
И тръгна ли си самичка –
с мене и той ще замине.
8.04.2014 година
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Венета Все права защищены
)) Съжалявам! Поздрави!
