12 янв. 2021 г., 10:44

Всеки към дома си... 

  Поэзия » Другая
225 5 7
Дори и да не питаш, ги усещам,
въпросите, на примката висят си.
Разказваш ми съвсем небрежно нещо,
а всъщност си ме търсил и в съня си.
Защото паметта коварно помни,
приятелства и болки споделени,
били ли са звездите ти бездомни –
в най - мъничката ти си виждал мене.
Приятелю, стареем с теб това е.
И бръчките ни смях не ги изглади.
Животът ни е грешник, неразкаян,
не ти простих, когато ме предаде. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Все права защищены

Предложения
: ??:??