Всеки към дома си...
Дори и да не питаш, ги усещам,
въпросите, на примката висят си.
Разказваш ми съвсем небрежно нещо,
а всъщност си ме търсил и в съня си.
Защото паметта коварно помни,
приятелства и болки споделени,
били ли са звездите ти бездомни –
в най - мъничката ти си виждал мене.
Приятелю, стареем с теб това е.
И бръчките ни смях не ги изглади.
Животът ни е грешник, неразкаян,
не ти простих, когато ме предаде.
Прогнозата за времето разнищи,
на възел върза думите, в ума си.
Приятели? Познати? Никой. Нищо.
Ръцете, в джоба. Всеки към дома си...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
