4 дек. 2006 г., 19:42

Всеки нов ден...

899 0 1
Всеки нов ден
Пак там ме връща
На обичайното място
Където плаха спомена прегръщам
И обичайните заподозрени
Пак там заспиват, облечени
В затворнически ризи
Скрити зад тях са
Техните копнежи и капризи
...Само ти рисуваше
Върху лицето усмивка
И никога не критикуваше
От другите скритото
Само ти ми напомняш
За дните когато
Всичко бе изпълнено с багри
И свободна беше душата...
Всеки нов ден
Пак там ще ме връща
Където тебе те няма
А аз вече не съм същата

На Ивчо


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гергана Цветкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Случайно забелязах едно твое стихотворение и реших да прочета и останалите. Много ми харесва как пишеш, странно е, че някои от нещата ти не са коментирани и дори не са оценени... Това стихотворение например е много хубаво.

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...