4 дек. 2006 г., 19:42

Всеки нов ден...

904 0 1
Всеки нов ден
Пак там ме връща
На обичайното място
Където плаха спомена прегръщам
И обичайните заподозрени
Пак там заспиват, облечени
В затворнически ризи
Скрити зад тях са
Техните копнежи и капризи
...Само ти рисуваше
Върху лицето усмивка
И никога не критикуваше
От другите скритото
Само ти ми напомняш
За дните когато
Всичко бе изпълнено с багри
И свободна беше душата...
Всеки нов ден
Пак там ще ме връща
Където тебе те няма
А аз вече не съм същата

На Ивчо


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гергана Цветкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Случайно забелязах едно твое стихотворение и реших да прочета и останалите. Много ми харесва как пишеш, странно е, че някои от нещата ти не са коментирани и дори не са оценени... Това стихотворение например е много хубаво.

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...