Dec 4, 2006, 7:42 PM

Всеки нов ден...

  Poetry
903 0 1
Всеки нов ден
Пак там ме връща
На обичайното място
Където плаха спомена прегръщам
И обичайните заподозрени
Пак там заспиват, облечени
В затворнически ризи
Скрити зад тях са
Техните копнежи и капризи
...Само ти рисуваше
Върху лицето усмивка
И никога не критикуваше
От другите скритото
Само ти ми напомняш
За дните когато
Всичко бе изпълнено с багри
И свободна беше душата...
Всеки нов ден
Пак там ще ме връща
Където тебе те няма
А аз вече не съм същата

На Ивчо


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана Цветкова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Случайно забелязах едно твое стихотворение и реших да прочета и останалите. Много ми харесва как пишеш, странно е, че някои от нещата ти не са коментирани и дори не са оценени... Това стихотворение например е много хубаво.

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...