Dec 4, 2006, 7:42 PM

Всеки нов ден...

  Poetry
901 0 1
Всеки нов ден
Пак там ме връща
На обичайното място
Където плаха спомена прегръщам
И обичайните заподозрени
Пак там заспиват, облечени
В затворнически ризи
Скрити зад тях са
Техните копнежи и капризи
...Само ти рисуваше
Върху лицето усмивка
И никога не критикуваше
От другите скритото
Само ти ми напомняш
За дните когато
Всичко бе изпълнено с багри
И свободна беше душата...
Всеки нов ден
Пак там ще ме връща
Където тебе те няма
А аз вече не съм същата

На Ивчо


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана Цветкова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Случайно забелязах едно твое стихотворение и реших да прочета и останалите. Много ми харесва как пишеш, странно е, че някои от нещата ти не са коментирани и дори не са оценени... Това стихотворение например е много хубаво.

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...