4.12.2006 г., 19:42

Всеки нов ден...

902 0 1
Всеки нов ден
Пак там ме връща
На обичайното място
Където плаха спомена прегръщам
И обичайните заподозрени
Пак там заспиват, облечени
В затворнически ризи
Скрити зад тях са
Техните копнежи и капризи
...Само ти рисуваше
Върху лицето усмивка
И никога не критикуваше
От другите скритото
Само ти ми напомняш
За дните когато
Всичко бе изпълнено с багри
И свободна беше душата...
Всеки нов ден
Пак там ще ме връща
Където тебе те няма
А аз вече не съм същата

На Ивчо


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Цветкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Случайно забелязах едно твое стихотворение и реших да прочета и останалите. Много ми харесва как пишеш, странно е, че някои от нещата ти не са коментирани и дори не са оценени... Това стихотворение например е много хубаво.

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...