Всеки, що страда - обича - стих: от runaway1992 (Бездарна)

runaway1992 (Бездарна)
15 35

24 авг. 2011 г., 22:02

Поэзия

866 0 2

Стая малка - два на два,

а в ъгъла седи младеж;

навършил двадесет едва,

усетил болния падеж.

Часове минават, времето лети,

момчето не помръдва... главата се върти;

мрачни мисли, стонове безчет,

той псува, хули живота си проклет.

В едната си ръка държи салфетка,

стиска силно, чака свойта сметка;

по младото лице сълза се стича,

устата име на жена изрича.

В другата ръка проблясква острие,

наклонено към влюбеното му сърце;

часове минават, времето лети,

момчето все тъй ножа държи.

Ръка се протяга и

салфетката отваря;

женски почерк, очертан в мастилено сърце,

в сърцето пише: "Обичам те!"

В миг последен пак сълза се стича,

острието е допряно до сърцето;

всеки, що страда - обича...

кръв се стича от момчето...