Всеки, що страда - обича
Стая малка - два на два,
а в ъгъла седи младеж;
навършил двадесет едва,
усетил болния падеж.
Часове минават, времето лети,
момчето не помръдва... главата се върти;
мрачни мисли, стонове безчет,
той псува, хули живота си проклет.
В едната си ръка държи салфетка,
стиска силно, чака свойта сметка;
по младото лице сълза се стича,
устата име на жена изрича.
В другата ръка проблясква острие,
наклонено към влюбеното му сърце;
часове минават, времето лети,
момчето все тъй ножа държи.
Ръка се протяга и
салфетката отваря;
женски почерк, очертан в мастилено сърце,
в сърцето пише: "Обичам те!"
В миг последен пак сълза се стича,
острието е допряно до сърцето;
всеки, що страда - обича...
кръв се стича от момчето...
© Бездарна All rights reserved.
