7 февр. 2022 г., 21:23

Всеки зид ще рухне 

  Поэзия
257 3 4

Човекът сам издига си стени,

сглобява своя клетка, сякаш птица

поставена за да не полети,

дали от страх?! А трепнеща искрица

 

в душата ту мъждука, ту пламти –

опитва да запали огън буен.

Но бремето безкрайно да мълчим

притиска ... вик е нужен, да се чуе!

 

В затворите изграждани от нас

очакваме отнякъде да съмне.

Душите ни живеят без компас,

сърцата са в "отбой" за да не гръмнат.

 

А можехме от сенките дори,

крила да си изваем и да литнем.

И трябваше от нашите следи

пътеки да проправим колоритни.

 

Дано да има още сили в нас,

той, всеки зид ще рухне – има тайна.

Но не с величие от мощ и власт,

а със любов и вяра непрестанна!

 

© Данаил Таков Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??