Всеки зид ще рухне
Човекът сам издига си стени,
сглобява своя клетка, сякаш птица
поставена за да не полети,
дали от страх?! А трепнеща искрица
в душата ту мъждука, ту пламти –
опитва да запали огън буен.
Но бремето безкрайно да мълчим
притиска ... вик е нужен, да се чуе!
В затворите изграждани от нас
очакваме отнякъде да съмне.
Душите ни живеят без компас,
сърцата са в "отбой" за да не гръмнат.
А можехме от сенките дори,
крила да си изваем и да литнем.
И трябваше от нашите следи
пътеки да проправим колоритни.
Дано да има още сили в нас,
той, всеки зид ще рухне – има тайна.
Но не с величие от мощ и власт,
а със любов и вяра непрестанна!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Данаил Таков Все права защищены
