Вселена
Една светулка плахо се провря
под клоните на нощните дървета.
И сякаш под воала на нощта
запали грешно огънче в сърцето.
И в дива страст, отричана преди,
две неми сенки блудно заиграха…
Очите ми потъваха в очи
и устните безмълвно се зовяха…
И сякаш ураган заля света,
ти плисна огън в моето огнище.
След хиляди отстрели тишина,
след сто посоки, водещи до нищо,
аз имах теб…В един греховен миг
с мечти ти дадох новото начало…
Вселената потръпна… После с вик
олтар намери в жадното ми тяло…
И дълго, дълго с птиците летя,
за да се сгуши в топлите ти длани
И в погледа на чакаща жена,
като копнеж и спомен да остане…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йорданка Господинова Все права защищены
