Hekredel (Христо Славов)
1524 419
22 дек. 2013 г., 13:26

Вселенска скука 

  Поэзия » Философская
422 0 1
Измъчва ме една вселенска скука.
Усещам как ми изсушава мисълта...
О, бил съм някога щастлив и тука,
удавих си в морето младостта!
Погребах тука моите илюзии...
Надеждата ми не остана на брега.
Сега цъфтят еснафските ми бузи
и търся си изгубения свят сега!
Аз знам, че има вечно катаклизми.
Тресе ни често собствен земетръс.
Потъпкват ни понякога със чизми
и на надеждите ни така слагат кръст! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Все права защищены

Предложения
  • didka1104 (Диляна Мързъкова) Победа 3
    Победа 3
  • sensors (Рот Кив) Мир
    Один приходит, другой уходит, мир меняется в лицо, один теряет, другой находит, и закрывается кольцо...
  • stivi797 (Стефан Янев) Как на фронте 2004
    Не знаю как были дела в Афганах.... Ведь не ходил я с финкой на душман. Но и меня побаливают раны. А...
  • Adriano-Riano (Adriano Riano) Январское утро
    Январское утро, снежинки летят, Гуси в избушке в оконце глядят. Лёд реку в лесу зимнем нежно закрыл,...

Ещё произведения »