Измъчва ме една вселенска скука.
Усещам как ми изсушава мисълта...
О, бил съм някога щастлив и тука,
удавих си в морето младостта!
Погребах тука моите илюзии...
Надеждата ми не остана на брега.
Сега цъфтят еснафските ми бузи
и търся си изгубения свят сега!
Аз знам, че има вечно катаклизми.
Тресе ни често собствен земетръс.
Потъпкват ни понякога със чизми
и на надеждите ни така слагат кръст! ...