29 мар. 2018 г., 20:25  

Всичко

776 0 0

 

 

 

 

 

Всичко забравено си 
отиде, заедно с миналото,
всичко хубаво си дойде, 
знаеш ли колко честна 
бях с теб, колко много, 
толкова много, а накрая.

В началото бяхме приятелки 
големи, а сега минаваш 
покрай мен. Знаеш ли не 
ми пука, че те загубих.

Колкото и да се опитваш, не 
става, знаеш ли колко 
време плаках, и 
не спирах.

Плаках много, знаеш ли,
има една истина, а тя е,

че те 

обичам и винаги ще те

обичам. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надя Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....