29.03.2018 г., 20:25  

Всичко

771 0 0

 

 

 

 

 

Всичко забравено си 
отиде, заедно с миналото,
всичко хубаво си дойде, 
знаеш ли колко честна 
бях с теб, колко много, 
толкова много, а накрая.

В началото бяхме приятелки 
големи, а сега минаваш 
покрай мен. Знаеш ли не 
ми пука, че те загубих.

Колкото и да се опитваш, не 
става, знаеш ли колко 
време плаках, и 
не спирах.

Плаках много, знаеш ли,
има една истина, а тя е,

че те 

обичам и винаги ще те

обичам. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надя Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...