10 февр. 2009 г., 12:47

Всичко

1.1K 0 22

 

Искам

устните ти

устните ми

да целуват,

да ме покоряват

с аромат тръпчив

на зряла дюля.

Искам

по лицето си

ръцете ти

да чувствам,

как изпъват

с нежност

бръчките ми

от безсъние.

Тук до теб съм

и няма

да избягам.

Тук и ще остана.

Искам

с теб да бъда.

А моята

любов голяма

е скрита

някъде

дълбоко

в теб.

Живота ми поискай

и него ще ти дам -

давам всичко.

Искам

само теб

и ще те чакам.

Обещавам.

Тук съм днес,

тук и ще остана -

на мястото

на твоята рана.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Весела ЙОСИФОВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Пишеш исключително красиво!!!
  • Жените са готови всичко да жертват за една Голяма любов. Отново всеотдайна Веси!
  • Страхотен финал!Много хубав стих,Веси!Поздравявам те!
  • Подозирах нещо такова. Този момент с двойния ник защо ли винаги ми е бил неясен... Няма на кого какво да се доказва. Извинявай, че не е във връзка със стихотворението, исках да си кажа.
  • Любовта е всеотдайност.
    Поздрав, Видрица!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...