17 февр. 2015 г., 21:16  

Всичко е една измама

993 0 14

Как да легна на това легло,

във което теб те няма?

Без възглавието от любов

всичко е една измама!

 

Как водата жаждата да утоли,

ако чашата с мечти е празна?

Всеки ден догоре я пълнù,

да не сетя нивга жажда!

 

Как да тъпча върху таз земя

без утъпкана пътека,

над която скромната луна

с отразения ти блясък свети.

 

Всеки носи своя си живот

като трънна на челото рана.

Без сърце, обагрено в любов,

всичко друго е измама!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Донова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • А на мен ми харесва, че си тук, Галя!
  • Да, без любов трудно се живее, всеки човек копнее да бъде обичан и да обича! Харесах произведението, поздрав!
  • Радостна съм да ви приветствам на страницата си, дами!
  • "Всеки носи своя си живот
    като трънна на челото рана.
    Без сърце , обагрено в любов,
    всичко друго е измама"
    Без любов, няма живот, а само жалко съществуване! Хареса ми!
  • " Как водата жаждата да утоли,
    ако чашата с мечти е празна?
    Всеки ден догоре я пълни,
    да не сетя нивга жажда."
    Пожелавам ви го от сърце! Ведър ден!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...