28 авг. 2009 г., 22:45

Всичко, което...

809 0 1

Знаеш всичко, което не казах

и което на глас премълчах,

и очите ми - ти ги познаваш -

и тишината, и бурите в тях.

 

Знаеш колко любов не изплаках

и колко през смях изревах,

знаеш в каква се превърнах

и помниш ме, каквато си бях.

 

Знаеш сънищата несънувани,

които някога сънува с мен

и мечти, със страх рисувани

върху спомен нероден.

 

Знаеш и лъжите, и страха ми,

познаваш цялото ми същество,

всяка нотка във гласа ми,

най-лошото във мен и най-добро.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ели Моцарели Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...