Знаеш всичко, което не казах
и което на глас премълчах,
и очите ми - ти ги познаваш -
и тишината, и бурите в тях.
Знаеш колко любов не изплаках
и колко през смях изревах,
знаеш в каква се превърнах
и помниш ме, каквато си бях.
Знаеш сънищата несънувани,
които някога сънува с мен
и мечти, със страх рисувани
върху спомен нероден.
Знаеш и лъжите, и страха ми,
познаваш цялото ми същество,
всяка нотка във гласа ми,
най-лошото във мен и най-добро.
© Ели Моцарели Всички права запазени