28.08.2009 г., 22:45

Всичко, което...

807 0 1

Знаеш всичко, което не казах

и което на глас премълчах,

и очите ми - ти ги познаваш -

и тишината, и бурите в тях.

 

Знаеш колко любов не изплаках

и колко през смях изревах,

знаеш в каква се превърнах

и помниш ме, каквато си бях.

 

Знаеш сънищата несънувани,

които някога сънува с мен

и мечти, със страх рисувани

върху спомен нероден.

 

Знаеш и лъжите, и страха ми,

познаваш цялото ми същество,

всяка нотка във гласа ми,

най-лошото във мен и най-добро.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ели Моцарели Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...