28.08.2009 г., 22:45 ч.

Всичко, което... 

  Поезия
634 0 1

Знаеш всичко, което не казах

и което на глас премълчах,

и очите ми - ти ги познаваш -

и тишината, и бурите в тях.

 

Знаеш колко любов не изплаках

и колко през смях изревах,

знаеш в каква се превърнах

и помниш ме, каквато си бях.

 

Знаеш сънищата несънувани,

които някога сънува с мен

и мечти, със страх рисувани

върху спомен нероден.

 

Знаеш и лъжите, и страха ми,

познаваш цялото ми същество,

всяка нотка във гласа ми,

най-лошото във мен и най-добро.

© Ели Моцарели Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??