Знаеш всичко, което не казах
и което на глас премълчах,
и очите ми - ти ги познаваш -
и тишината, и бурите в тях.
Знаеш колко любов не изплаках
и колко през смях изревах,
знаеш в каква се превърнах
и помниш ме, каквато си бях.
Знаеш сънищата несънувани,
които някога сънува с мен
и мечти, със страх рисувани
върху спомен нероден.
Знаеш и лъжите, и страха ми,
познаваш цялото ми същество,
всяка нотка във гласа ми,
най-лошото във мен и най-добро.
© Ели Моцарели All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
