Всичко на света
Уж нямаше да плача...
Уж вярвах, че така съм по-добре...
Уж ти нищо за мене не значеше,
но сега... просто имам нужда от теб...
Сега небето изгуби своя цвят
и усмивката се пълни със сълзи,
цветята губят своя аромат
и истински си само ти...
А вярвах аз, че ме напускаш,
докато тръгвах си сама от теб,
от живота без теб вече вкусих,
върни се! Върни се при мен...
Няма да стане, да, зная,
аз ще умра така - във самота,
но някога, секунди преди края,
ще се изпише усмивка на мойта уста.
Защо ли? Защото обичам,
защото цял живот за теб ще горя,
защото заради теб ще стана различна,
защото ти си ми всичко на света!
П.п. Винаги ще те обичам, Веско!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Петето Все права защищены
